Пропуснете навигацията Вижте картата на сайта

Добре дошли в сайта на ДГ „Малкият принц“

Вълнува Ви въпросът кое е онова място в Пловдив, в което децата знаят, че истински се вижда само със сърцето, а същественото е невидимо за очите?!

Добре дошли при нас, в ДГ „Малкият принц“, Пловдив!

ДГ „Малкият принц“ е една от най-големите по капацитет и площ детски градини, разположена в сърцето на Пловдив. Тя е официално открита на 31.03.1986 г. и като интериор и екстериор има интересно архитектурно решение и отлична функционалност. Притежава 4 отделни блока, свързани с топли коридори и самостоятелни плувен басейн, физкултурен салон, STEM и Lego кабинет „Малки откриватели“, Зона за здравословно хранене, Зона по БДП, Музикална стая, споделени зони за четене, общуване, игри и открития, Стая за семейството и още много други пространства, стимулиращи детското любопитство към Света и даващи възможност на детето да бъде откривател.

Дворът е просторен, с обособени игрови площадки за всички групи, Класна стая под дървото, 3 еко-лаборатории с беседки и библиотечни кътове, 2 големи спортни площадки и футболно игрище.

виж повече

Допълнителни дейности

Футбол

Плуване

Народни танци

Модерни танци

Детски спорт

Пиано

Логопедични услуги

Английски език

„Човек трябва редовно да изскубва боабабите, щом ги разпознае сред розовите храсти, с които много си приличат, докато са още млади.“
„Какво значи „да опитомяваш“?
Това е нещо отдавна забравено. То значи да се свържеш с другите... Ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света... Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за своята роза...“
„- Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“
„Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват... Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните...“
„- Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.“
„- Къде са хората?
-Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.“
„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“
„- Къде са хората? В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек се чувства самотен и между хората - каза змията.“
„Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“
„Този човек - би бил презиран от всички други... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.“
„- Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“
„- Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...“
„Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.“
„От всеки човек трябва да се изисква това, което той може да даде.“
„Ако искаш да си винаги на слънце, трябва да се движиш постоянно.“
„... За царете светът е много опростен. Всички хора им са поданици.“
„За суетните другите хора са почитатели... Те не чуват нищо друго, освен хвалбите.“
„- Какво търсиш?
Търся приятели.“